ДИОГЕН
Аз тридесет и пет години вече
сънувам и земята, и звездите.
Усмихвам се на укорните погледи
и с никого не мога да говоря.
Минавам съкрушен по всички пътища,
в които са вървели много хора.
Не питам де е краят. Ала питам
защо не мога да открия хората.
Защо не мога да открия другото,
което тридесет и пет години
търся съкрушен по всички пътища
и никъде не мога да го срещна.
Остава ми единствено на някой
крайпътен хълм да седна като просяк -
да чакам бъдното далечно време,
което ще ми хвърли и приятели.
1969
© Андрей Димов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 27.05.2002, № 5 (30)
Други публикации:
Андрей Димов. Помен за Ариадна. София, 1996.