следобедът свърши
брат й се събуди
и аз първо си мисля
и чак после й казвам:
„искам да те разстеля
като чаршаф на някое легло
и да събличам фаянсовите ти
небесни плочки."
защото ти си затворена като стая днес.
а вчера любимата ми стая
беше банята със парата
и белите плочки.
и определено си небесна.
определено си и апатична.
под плочките са облаците ти.
апатията излита с гълъбите.
те се повдигат с падането на чаршафа.
на истинския чаршаф.
© Стефан Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 12.04.2006, № 4 (77)
Други публикации:
Стефан Иванов. Гинсбърг срещу Буковски в публиката. София, 2004.