* * *
речни камъчета са очите ти
медни бодли са ръцете ти
а ти си самата малка глупост
колко е смешно
с черни стрели те уцелват
а не виждат чара ти
защото Ти не си ти
и не знаеш какво си
или не Си
затова само скърцай
щастливо нагоре-надолу
и щъпуркай нямо
по периферията на ампутирано
от въображение създание
© Стефан Иванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 28.01.2002, № 1 (26)