БЕЗИМЕННО

по И.Г. и Л.Л.

Научих се да говоря
каменни сълзи падат между копчетата на затвора ми
когато му казвам сбогом
търкулна се тъжно денят
с меч от здрач гладиаторът уби слънцето
императорът - подредена вселена
вдигна пръст нагоре
получих и подарък - метла за подсъзнанието
четох в пламъка на живота че окото ми е стъклено
а огледало е лицето ми

самият аз се гледам в ъглите на уличките
навсякъде съм отстрани
не усещам тялото си а трябва да съм скулптор с дъвки

думите са като дъвки
въргалят се в кухината и са всекидневни
трябва да имат паметник

а аз не съм ли просто пътуване на поет
във века на двете неизвестни и чертичка

 

 

© Сив Анов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.06.2003
Сив Анов. Четири секунди лилаво. Варна: LiterNet, 2003.

Други публикации:
Сив Анов. Четири секунди лилаво. София, 2003.