- 92 -
На мойте вейки плод, плод не един узря -
доволно слънцето ме гря.
И мойте рожби ги обраха
онез, на свят които бяха
родени само да се радват и берът
и да живеят от трудът
роден, отгледан с чужда мъка.
Настана есен. За разлъка,
разлъка сетня пей студения горняк,
и на живота сетний знак -
листа увяхнали - размята.
Мъгла се стели над полята.
Аз видях под слана как лятото умря...
Доволно слънцето ме гря.
© П. П. Славейков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.11.2001
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 1. Ред. Д. Осинин. Варна:
LiterNet, 2001
Други публикации:
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 1. Ред. Д. Осинин. София, 1958.