- 32 -

web | Сън за щастие

Криволи покрай гората
необъхтана пътека -
край пътеката огнище
тлее и гасней полека.

Ту подпуши, ту отнейде
пламъчен език избие;
като млечен стълп високо
в небесата дим се вие.

Ей, ранила, трепна плахо
в небеса зорница ясна,
и огнището край пътя
вече догоря, изгасна.

Там незнаен скитник снощи
огън стъкна, отпочина,
гря се... недочакал утро,
подрани и си замина.

Де ли той сега се скита?
Де ли той ще да замръкне
в тъмна нощ - и, да се сгрее,
пак огнище ще да стъкне?

Колка ли таквиз огнища
ще запали и остави! -
И с зората рано утрин
ще замине, и забрави.