- 16 -

web | Сън за щастие

Вей долняка и отвява
струпания зимен смет.
Ей прехвръкват лястовички,
носящи от юг привет.

Пролетта ги тях изпраща
с писъмце до нази тук;
в него пише тя - отдавна,
че е тръгнала от юг.

Маргаритното кокиче -
думите са в туй писмо,
слънцето с зарици ясни
писало ги е само.

Модрооки теменужки
запетайките са там;
удивителна на края
мъдри се божура сам.

Подпис му е росен здравец,
розата му е печат...
От писмото дъха младост,
вее нежен аромат.

Сърце, сепвай се! Туй писмо
теб го праща пролетта...
Тя веч знае, че при тебе
е сестра й - любовта.