- 10 -
Тихо вее вечерна прохлада
и полека мрака нощен пада,
всичко веч прибира се за сън.
Трепнаха звездици в небесата.
Из полето нейде от чердата
се зачува тих, залутан звън.
Пъпчиците към земя привеждат,
морни, росно чело и изглеждат
как се мило милва лист со лист...
Дневна скръб в душа се притаява,
и сърцето с кротост упоява
аромата нощен, благ и чист.
© П. П. Славейков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 12.11.2001
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 1. Ред. Д. Осинин. Варна:
LiterNet, 2001
Други публикации:
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 1. Ред. Д. Осинин. София, 1958.