МИНАЛИТЕ

web | На Острова на блажените | Видул Фингар

Те почиват в хладний гроб зарити.
О, те бяха от нас по-честити -
в дни на смърт еднички живи бяха,
          и държаха
факела пламтящи на свеста.
Техний спомен слави младежта.

Ще ли падне съща чест на нази?
Нашта памет ще ли се запази
в бъдащето?... Ние уж живеем -
          пием, пеем!
Мъртво сърце в живи гърди бий!
За какво ли сме в живота ний?

Ние носим в себе си мъртвило;
наший дух не факел е - кандило,
не пламти, а немощно мъждее,
          път ни грее -
през живота пътя на смъртта...
С нас за нас умре ще паметта!

 

"Юбилеен сборник по случай 50-годишнината на българската журналистика", 1894 г. със заглавие "Те" и с обозначение на местонаписването - Липиска. - Написано с оглед на съдържанието на сборника, посветен в значителна част на дейците, заслужили за просветата на българския народ - Кирил и Методий, Климент, борците за черковна свобода и пр. Широко разпространена е в онова време темата за противоположността на някогашните борби за просвета и свобода и настаналото "мъртвило", като израз на недоволството на писателите от обуржоазяването на живота, стремежа да се притъпят идеалите.

В първоначалния текст - по-важна разлика: втора строфа, 5 и 6 стих -

Благи думи леем из уста
и душим гласът на съвестта.

 

 

© П. П. Славейков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 03.12.2001
П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001-2002

Други публикации:
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.