СКРЪБ

web | На Острова на блажените | Велко Меруда

Минават дните - и умира с тях
от мъжка воля хранена надежда.
Напред се вече погледа не вглежда:
което чаках - мъртво го видях.

И с своята неволя примирен,
намерих в нея ази и утеха -
това поне ми дните не отнеха!
За други нощ, скръбта е ден за мен.

И ней съм предаден беззаветно,
една ми е тя днес в живота сладост;
тя срещна ме в неволята приветно,

и даде ми туй, за което младост
и сили губих да го търся щетно...
О, сладка скръб, едничка моя радост!