СЕЛСКИ ЦЪРКОВЕН ДВОР

web | На Острова на блажените | Велко Меруда

Гордий дъб, разперил клони гъсти,
шумоли таинствено с листа;
по черковний покрив с вечерта
се препират ластовки чевръсти.

Гробове, в трева обрасли дива,
тъмно глъхнат в привечерний час -
тук-таме черней иконостас
и кандилце трепка мълчаливо.

А отвъд, зад ниската ограда,
лятна нощ ранила дето пада,
труженици мудно в пътя свой

преминават, тихи и грижовни -
счувайки през дверите църковни
тих напев: “С святими упокой!”