СЛАВА

web | На Острова на блажените | Секул Скъта

Слава, во пътя на славата който
води со свойта съдба и съдбите
на милиони; който е гордост
на тез, що след него вървят.

Слава, когото не думите славят -
слави го видимо дело и сила,
слави го подвиг, който чело му
венчае с лавров венец.

Слава, на който е себе обикнал -
чрез обичта на ония в живота,
дето не ги е сам той унизил,
че той да се пръв възвиси!

Той ще да мине от днеска во утре.
Трона му времето няма да гътне,
тронът на почва твърда поставен,
с достоинство царско държан!

 

Необичайно в тогавашната българска поезия е, че в това стихотворение в трисричната стъпка са изпуснати - по определена система - отделни срички по подражание на ритъма на древногръцката поезия, в чийто стих се съчетават различни стъпки; пак по древногръцкия пример стиховете са групирани в строфи, без да са римувани. И тук, както в следните две стихотворения, "Воля за живот" и "Истина", последният стих на всяка строфа е с друг ритъм и е по-кратък от другите стихове; такъв стих, наречен Адониев, съставен най-често от дактил и хорей, се среща първо у Сафо и други древногръцки поети; от римските поети често си служи с него Хораций.

 

 

© П. П. Славейков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 25.02.2002
П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001-2002

Други публикации:
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.