ХОРОТО НА ЖИВОТА

Слънце зад гори захожда,
вечер пада, нощ дохожда,
скоро ще да се стъмни
и денят и наште дни!
Рипайте, тъпчете
черната земя с нозете.

Черната земя неволя,
що превива ум и воля,
млади сили що ломи
у момци и у моми!
Рипайте, тъпчете
черната земя с нозете.

Кръст топола що превива,
кръв от бузи що изпива,
и любов и красота
и в живота радостта!
Рипайте, тъпчете
черната земя с нозете.

Лудо се хорото кърши.
Хвала, който сетен свърши,
на живот живота дал -
и хорото отиграл!
Рипайте, тъпчете
черната земя с нозете.

От хорото на живота
чака всички нас Голгота:
тук на кръст, а там под кръст -
и две шепи черна пръст!
Рипайте, тъпчете
черната земя с нозете.

 


По мотив близко да стихотворенията от цикъла на Нено Вечер. Написано очевидно под влиянието на книгата на Артур Шницлер "Хорото на живота", преведена на български в 1908 г. в две различни издания. В диалозите на Шницлер духът е същият - преходността на живота и затова - възглас да се живее по-леко, с известна скептична тенденция.

 

 

© П. П. Славейков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.03.2002
П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001-2002

Други публикации:
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.