ПОД ЛИПАТА

web | На Острова на блажените | Нено Вечер

Глуха е нощ. Като призрак възправен,
в мрака Балкана настръхнал тъмней.
            Върше липата люлей, -
а сянката счува се шепот сподавен.

"Още докле се зорница възйеме,
още докле се засилят мъгли!"
            - Чуваш ли, трети петли!
Мило, за ходене вече е време.

Гаснат звездите, бледнее небето,
гледат как върше отсичат гори!
            Мило, зора ще зори -
все ли е още несито сърцето? -

"В обич сърцето не знае насита:
знай ли, тежко му, - на обич е край...
            Чаша отново подай -
жадът е двоен от чаша изпита."

Думи пресъхнаха, шепот престана;
гръд на гърди и уста на уста.
            Глъхнат въздишки в нощта...
В мрака настръхнал тъмнее Балкана.

...Ранна зора спепели небесата.
Галени думи, дочути в нощта,
            тихом ги с тъмни листа
шепне на росното утро липата.

...Ранна зора спепели небесата.
Смачканата под липата трева
            хич и не дигна глава,
с време макар да я ръсна липата.