КАТУНАРИ

web | На Острова на блажените | Нено Вечер

Край брега на тиха Струма
спре се закъснял керван;
скитниците катунари
ще стануват сука стан.

Ето лумнаха огньове;
сенки трепнаха край тях.
И далеч в полето екна
врява и безгрижен смях.

Пламъци се борят в мрака,
свет и мрак - и в мрака свет -
тук изпъква лик разчорлен,
татък дрипав силует.

Мудно отстрана цигулка
пробуча и сръчно сви
в миг - чевръст и кръшен танец
като вихър се изви:

повъзпре и пак залюшнат
свий, извий и полети -
глухо татък топот сепнат
като под земя ехти.

А с усмивка благодушна
гледат старци отстрана
и лулите им светулкат
в околната тъмнина.

Днес са тук. А бозна утре
де глава ще прислонят...
За бездомните безгрижност
прави лек световний път.

 

През януари 1894 г. Славейков помества в "Мисъл" своя пътеписен очерк "Рила" (Рила е посетил през 1891 г.) - в тоя очерк той говори за Струма, на чийто бряг са отседнали катунарите в стихотворението: "Пътят... криволи край Струма... Между тез ниви криволи Рила река и бърза да застигне Струма." - На началния стих на стихотворението "Край брега на тиха Струма" отговаря началният стих на стихотворението му "Свада" (сп. "Български преглед", кн. 4-5, 1895 г.): "Край брега на тиха Янтра..." - Сигурно при това свое пътуване в Рила той е видял и върха Ай-Гидик, за който пише сонета си в цикъла на Велко Меруда и говори за него в очерка си за Тихо Чубра: "Ай Гидик, най-високата планина на Острова" (има пред вид Рила, без да казва прякото й име, в интереса на запазването на идеята за Острова).

 

 

© П. П. Славейков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 07.01.2002
П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001-2002

Други публикации:
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.