ГОСТ

web | На Острова на блажените | Нено Вечер

Три дни струва млад Дойчин гостува,
и помисли за дома юнака.
Ей на трема сбогом той се зема -
враня коня го на порти чака.

Сам стопанин, бащин стар акранин,
чак до порта госта си изпраща,
и го кани все пак да остане -
и към първа сина се обръща:

“Чедо драго, ти бащино благо,
мил гостенин дома заминува, -
дар ти дай му или обещай му,
дано още при нас погостува!”

- Да остане! И нека си хване
ей кусото пиле соколово;
да го земе, негли пък то с време
ще го бъде за лова отново!

“Теб е реда, - а ти второ чедо,
чест стори пък с нещо ти на госта!”
- Ей стрелата претрошена в къта:
дар от мене и туй му е доста.

Нека чака по-добър от кака -
той все нея гледаше през тез три дни... -
“А ти, дъще, и ти ли на същи
ум си спроти гостенина свидни?”

- Дъщеря ти зарад госта млади
дала що би всяка мома дала:
думи сладки за скори повратки -
и цалувка за къса раздяла!

“Много здраве! Ратай коня справи...
С таквиз дари гост се не оставя:
синовете скъпят даровете -
дъщерята с зедето ги дава!”