БОЛНИЯ МОНАХ
С години той на дървеният одър
лежеше. Но в плътта му помъртвяла
духът бе жив, и погледа му бодър
неземна тиха светлина огряла.
В килията да го споходят сума
дохождаха; и вижда той как спира
на устните им недомълвна дума:
"Нещастника, той още не умира!"
По себе си живота те цениха,
отсъждайки за себе си отсъда...
И гледаше ги той с усмивка тиха,
прозрял в душа им тъмна и оскъда.
И мислено десница той издига,
благоговейно чело да прекръсти -
че, схванати като че ли с верига,
недвижни бяха неговите пръсти.
И нямо устни шепнеха молитва:
"О, дай ми, боже, в мъка да живея:
с неволята веднаж започнал битва
да продължа - и не да надделея...
Ти повели и аз при теб ще дойда.
Но подари ми дни и още мъка
да славя теб в световната несгода,
безног, недвижен, в немощ и несръка.
От мен да чуят твоята възслава,
тез, дето им е своя мисъл чужда -
над скръб и мъка как се възвисява,
комуто е живота висша нужда.
Те нека бъдат здрави... Во неволя
за мен си ти отсъдил да живея...
Те слаби са в мощта на твойта воля -
аз в немощта си, боже, силен с нея."
© П. П. Славейков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 28.01.2002
П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001-2002
Други публикации:
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.