* * *

Където мина, чувам стар и млад
да си нашепват: "Туй е то Ферхад!

Виж как е той замислен и унесен,
наверно той крои пак нова песен.

Наверно! Той со своите мечти,
възнася се в небесни висоти,

на земното като отърси праха -
и разговори води сам с Аллаха..."

Не ази съм до него възвисен -
но сам Аллах снизхожда тук при мен!

И в песните на тоз, що го обича,
сам истините свои той изрича.

 


В друго издание - след издирване на ръкописите и с оглед на наличните напечатани текстове - като стихотворения на Боне Войдан би трябвало да се сложат посочените в описа на Б. Пенев три стихотворения; при сегашния етап на материалите и изучаванията ние слагаме само стихотворението "Където мина..." (въпреки че не е посочено във въпросния списък); отпечатването му в "Пряпорец" в близост с очерка за Войдан и особено общия му дух и това, че в него поетът се нарича Ферхад (първообраз на Войдан) ни кара да смятаме, че това стихотворение е било сложено от Славейков към очерка; за непълнотата на списъка говори и това, че в очерка се говори за "Дъщерята на шаха" (с променено по-късно заглавие - "Изгората на Шемзедин Хафиса"), като за стихотворение на Войдан, а го няма в списъка; то от самия Славейков е било прехвърлено към цикъла на Нягул Кавела, без да е направено поправка в очерка за Войдан.

 

 

© П. П. Славейков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 15.04.2002

П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001-2002

Други публикации:
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.