САМОУБИЕЦ

"Що е туй? Убийство пак?"
Слисана стои тълпата -
непознат левент юнак
повален е на земята.

В смъртни мъки се гърчей
и превива мъжко тело,
и широка рана зей
насред кървавото чело.

Чували го бяха те,
но не знаеха юнака...
Мигом вест се разлете,
дето никой я не чака.

И не някой враг, а брат
брата на врага предаде.
Но се младий горд юнак
жив в ръцете им не даде.

И когато обграден
се видя от сган войскари,
дигна той ръка: "Не мен,
само моя труп!" И свари

револвера в пазва скрит,
грабнал, да насочи в чело -
трясна гръм - и с лоб пробит
възнак грохна мъртво тело.

Чуй! Со шепот едва чут
слисана тълпата спори...
Някой казва: "Той е луд!"
"Свят е!" - други отговори.

 


Самоубиецът е Ангел Кънчев, който по начина, описан в стихотворението - през март 1872 г., когато се опитва да се качи на параход на пристанището в Русе, за да се прехвърли при емигрантите в Румъния, - е обграден от турската полиция и се самоубива. - В запазена черновка стихотворението е датирано: “1889 (?)”.

 

 

© П. П. Славейков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2001

П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001-2002

Други публикации:
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.