В КУЛАТА КРАЙ МОРЕТО
Прозореца гледа в морето далеко.
Настръхнал Олимп се тъмнее напреко -
очите го гледат, сърцето мечтай
за тъмните дебри на родния край.
Сърцето мечтае и нещо все чака...
Отнейде се счуй песента на моряка -
и емват я с ромон таинствен вълни
и носят я бодри насам към стени.
Но тъмно пред тях се изпречват стените,
и сблъскани в тях и на пръски разбити,
назад те изчезват нанякъде пак...
И чезне душата в тъмничния мрак.
В запазения Пенчо Славейков екземпляр на “На Острова на блажените” той е написал на бялото поле срещу заглавието на “В кулата край морето”: “Канли куле”. Така ние узнаваме прекия обект на стихотворението - турския затвор “Йеди куле” (“Седемте кули”, т.е. затвор със седем кули по обграждащите го стени) в Солун, наричан “Канли куле” (“кървава кула”) зарад убийствения му режим и екзекутирането в него на мнозина осъдени борци за свобода. През самото време на Славейков, преди Балканската война, когато Солун е още под турска власт, там лежат мнозина българи, осъдени за участието си в борбата против тая власт в Македония, и поетът е под впечатлението на разговорите за техните страдания и жажда за свобода. Това указание на автора - че става дума за Канли куле - обяснява и някои подробности в стихотворението: това, че прозорецът гледа “в морето далеко” (затворът не е пряко на брега, но от него се вижда морето), и с поеманата от вълните “песен на моряка”, както и това, че се говори за Олимп, който “се тъмнее напреко”.
© П. П. Славейков
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 26.11.2001
П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001-2002
Други публикации:
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.