П. П. Славейков - Сто двадесет души

СТО ДВАДЕСЕТ ДУШИ

web | На Острова на блажените | Боре Вихор

Сто двадесет души те бяха на брой.
И паднаха всички при първия бой!
Со залп ги посрещна на родния бряг
в засада отрано приготвений враг.
Умряха те всички за родния край...
Къде им е гроба днес никой не знай -
днес никой не знай!

И тъмна мълва се мълви зарад тях,
аз чувах я още дете като бях,
че тука извел ги млад дивен юнак.
Над робска земя се свободен байрак
развял. И зачул се високо гласа
на младий войвода, далеч в небеса -
далеч в небеса!

"Свобода в гори и поля прогърмя!
И в бащина свидна и свята земя
въстанал е вече гнетений народ!
Възкръсна за нов и свободен живот!
Ний идеме помощ на теб да дадем!
Ний дойдохме тука за теб да умрем -
за теб да умрем!"

На техния възклик бе залпа ответ.
Изпълниха своя свещени завет
и воля и клетва изпълниха те.
То време се мина и ново дойде -
свободата грее над родния край...
Но гроба юнашки днес никой не знай,
днес никой не знай!

Темата за воеводата, предводител на чета въстаници, е подемана и по-рано от Славейков - още в поемата му “Въстаник” (сп. “Мисъл”, кн. 6-7, 1892 г.), - в нея се казва: “яви се в нашето село - с войвода ясен на чело - бунтовна чета”. Единият от двамата главни герои на “Кървава песен” е Войводата. - В “Сто двадесет души” се чувствува влиянието на италианския поет Луиджи Меркантини (1821 - 1872 г.), който в поемата си “Жътварката от Сапри” възпява подвига на италианския двойник на Ботев - Карло Пизакани. На Славейковия израз “Сто двадесет души те бяха на брой” отговарят началото и краят в “Жътварката от Сапри” “Триста души те бяха...” След разговора си с жътварката, която ги приветства, всички четници на Пизакани, заедно с него, също падат с тоя свой “първи бой”... Не само Пизакани, а и самият Меркантини е един от “гарибалдийските поети”, за които се намеква в очерка за Боре Вихор.

Повикът “Ний дойдохме тука за теб да умрем” отговаря на думите на войводата във “Въстаник”: “Във наший роден край свещен - ний дойдохме изпод ярем - вековен да го отървем - да победим или умрем!”

Основният мотив на стихотворението иде от подвига на Ботев и дружината му, с изменения, плод на влиянието на Меркантини (загиването още на брега). Броят на въстаниците не отговаря на тоя от Ботевата чета - и е наложен от нуждите на стихотворния ритъм и размер.

П. П. Славейков. На Острова на блажените. Ред. и бел. А. Тодоров. Варна: LiterNet, 2001-2002

Други публикации:
П. П. Славейков. Събрани съчинения в осем тома. Т. 2. Ред. и бел. А. Тодоров. София, 1958.