ИЗ АРХИВА НА П. П. СЛАВЕЙКОВ1
П. П. Славейков
БИАНБКМ, фонд 158, арх. ед. ІІ В 2404, Л. 13
Фонд Пенчо Славейков
Апокрифните книги, които днес се приписват на богомилите, най-вероятно (са) произведения на други религиозни ( ). Богомилите са отричали В(ехтия) Завет, а апокрифните сказания повечето се основават на него.
БИАНБКМ, фонд 158, арх. ед. ІІ В 2404
Фонд Пенчо Славейков
"У дома си" - сюжетът на тази балада е зает от прехубавата народна балада "Лазар и Петкана" (Миладинови, песен 101), но един ненапечатан още вариант.
БИАНБКМ, фонд 158, арх. ед. ІІ В 2405, Л. 65
Фонд Пенчо Славейков
Навсякъде пътем бисерна роса ( ), но мен ми се стори, че това са сълзите на нощта. Плакала е сирота нощ за своя възлюбен - Денят, когото никога не е видяла в лице, горчиво е плакала и затова нейните сълзи са чисти.2
Плакала е горчиво нощта,
плакала тайно, сирота; -
капила е сълза по сълза
сълзи и - роса по земятаче за нея белий Ден нехае
и не иска да чуй ни да знаещо измъчва нейното сърце
и защо е тъмно нейното лицеА когато се сипна зората
Вредом беше покрита земята
С сълзи губер бисерна росаво всяка росица сълза
[ ] се белий ден тогава засмян
и отмина с чело разведрено
БИАНБКМ, фонд 158, арх. ед. ІІ В 2405, Л. 20
Фонд Пенчо Славейков
Аз се спрях на брега, но в ликът на природата аз не видях освен обликът на своята душа.
БИАНБКМ, фонд 158, арх. ед. ІІ В 2405, Л. 50
Фонд Пенчо Славейков
Погледнете в главите си: патриотизмът, който се мотае там, не ви ли пречи да мислите?
БИАНБКМ, фонд 158, арх. ед. ІІ В 2405, Л. 62
Фонд Пенчо Славейков
В България има само дървеници и депутати.
БИАНБКМ, фонд 158, арх. ед. ІІ В 2405, Л. 33
Фонд Пенчо Славейков
За относителните натури всичко е относително.
БИАНБКМ, фонд 158, арх. ед. ІІ В 2405, Л. 55
Фонд Пенчо Славейков
В 2000 година. Напредък на цивилизацията. Няма война, равенсво. Европа ще сглупей, а българите ще станат най-умните хора на света.
БИАНБКМ, фонд 158, арх. ед. ІІ В 2405, Л. 40
Фонд Пенчо Славейков
Немците са най-глупав народ. Всичкий си ум са вложили в в своите книги, а в главите им нищо не е останало.
БИАНБКМ, фонд 158, арх. ед. ІІ В 2405, Л. 42
Фонд Пенчо Славейков
Всички богове са имали някакво облекло, само музите са били голи - затова и техните служители-поклонници са голи-сиромаси.
БИАНБКМ, фонд 158, арх. ед. ІІ В 2405, Л. 19
Фонд Пенчо Славейков
Това, което съм чул или видял снощи, мога да си спомня днес само след дълги усилия... в паметта ми, в която ясно живее само миналото.
БИАНБКМ, фонд 158, арх. ед. ІІ В 2405, Л. 34
Фонд Пенчо Славейков
Пред мен има само три възможности: да полудея, да се самоубия или да влача незавидно съществуване.
БЕЛЕЖКИ
1. Непубликуваните досега фрагменти са от фонда на Пенчо Славейков в Народната библиотека "Св. св. Кирил и Методий", фонд 158, БИАНБКМ.
Записките на Пенчо Славейков се намират в две тефтерчета. Архивната единица ІІ В 2404, ф.158 е датирана като - Бележки 1888.
Освен паратекста към баладата "У дома си" архивната единица ІІ В 2404 съдържа и три листа с бележки на Славейков относно източниците на богомилството. В това тефтерче се намира и проект за книга, първоначално озаглавена като Книга на тъгите, чието заглавие впоследствие е редактирано на Книга на мъките. Проектът за книгата е замислен от Славейков като "хубаво илюстровано издание, 1892". Книгата според записките на Славейков би трябвало да включва "Fis-Dur", "Успокоений", "Толстой", "Хайне".
Фрагментите в другия Славейков тефтер - описани във фонда като архивна единица ІІВ 2405,ф.158 не са датирани.
Сатиричните фрагменти, присъстващи и в двете архивни единици, биха могли да бъдат разчетени като част от дискурса на баща ми в мен - в нескритата им близост със сатиричните фрагменти на Петко Славейков, и същевременно биха могли да бъдат прочетени като част от собствения сатиричен почерк на Пенчо Славейков, който той демонстрира чрез сатиричните фрагменти от предговора към "Епически песни" и прозаическите части от "На Острова на блажените".
Всички фрагменти в целостта си биха могли да бъдат видени чрез своята доминантна съотносеност спрямо онтологичния и поетологичен проблем за кръга "Мисъл" и в частност за поетиката на Славейков - проблемът за художника.
От поетологична гледна точка изключително важен се оказва фрагментът, експлициращ огледалното писане на Славейков - прозаическата форма-първообраз на лирическата миниатюра "Плакала е горчиво нощта". Огледалният запис (прозаически и поетически) на лирическата миниатюра би могъл да насочи теоретиците на литературата към едно по-задълбочено разработване на проблема за метрическите експерименти и поетологичната концептуалност на Славейковата лирика. Двойният запис на текста (в поезия и проза) би могъл да бъде видян като означаващ модернистичния жест на заличаване на границите между поезия и проза. Този прозаически гено- и прототекст на лирическата миниатюра би могъл да бъде разчетен и като една поетологична следа спрямо по-нататъшното разглеждане на въпроса за Славейковия "тромав" или свободен стих. (Бел. М. Л.) [обратно]
2. Прозаически първообраз и генотекст на лирическата миниатюра "Плакала е горчиво нощта". (Бел. М. Л.) [обратно]
© П. П. Славейков
© Мария Липискова, подбор и бележки
=============================
© Електронно списание LiterNet, 23.07.2004, № 7 (56)
Фрагментите от архива на Пенчо Славейков в БИАНБКМ се публикуват за първи път.