Пламен Пенев

ВЕЧЕР

На Д. Дебелянов

Да се изгубим в тази улица
с кънтящи сводове и калдъръми
сред цветове спомени и думи
на миналото мило -
бавно с тях и нея ще останем
в заслушаната друга тишина

Много времена са тук
през тънките завеси реални коридори
с ручейни видения минават изоставят
забравяни следи -
стаените позлати вечерният здрач векове отминали
Невидимото време написани посоки
идва и подрежда в смълчания живот

Светилникът отдавна е запален -
под здрачната икона
ромонни вълни горди сладостни сказания -
безсловен проговаря
молитвените редове
в онази синя стая
със старата жена
притихнала до своето очакване
да тръгне някъде натам
когато здрачът в тихото море я призове