И разбрах - любовта се изгуби в живота ни,
без да усетим вина,
че отдавна е хвърлил във тинята котва
оня кораб с червени платна.
Няма глас благороден да събуди слуха ми,
просто навик е всичко било
и след звучния тембър, погалил духа ми
да усетя на ангел крило.
Дните вече приличат на лавина съборена,
вместо радост, връхлитат беди,
и заспиваме вечер от умора оборени,
без надежди и нови мечти.
Оня град Зурбаган, бил е свята измислица.
И защо ли не стигнахме там!...
И къде е оная вълшебна орисница,
предвещала ни път към Сезам?
© Мария Леринска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.01.2002, № 1 (26)
Други публикации:
Мария Леринска. Неутихнало море. Бургас, 2001.