Цяла нощ вратите са отворени,
а зад тях лудува грозен вятър,
чувам стъпки, гласове присторени,
виждам силуети в тъмнината.
Но не идваш. И отново в мене
лък невидим опва тънка струна.
Аз съм слух, надежда и съмнение,
жалък роб на чаканата дума.
Казах - да, и ето ме покорна,
от една троха любов разнищена,
унизена, без душа, без гордост,
между огъня и пепелището.
© Мария Леринска
=============================
© Електронно списание LiterNet, 05.01.2002, № 1 (26)
Други публикации:
Мария Леринска. Неутихнало море. Бургас, 2001.