В ДЪЖДА
Когато нощем вятърът лудува
и тъмни сенки раждат страхове,
а мракът в мрака яростно пирува,
през полето бурята снове.
И може би , защото съм самотен,
и може би, защото ти не си сама
безспирно,
с всяка капка
теб докосвам,
аз небето съм,
а ти мократа земя.
© Марин Димов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 03.11.2001, № 11 (24)