Лъчезар Селяшки

РАКОВИНА

Едно момче се вслушва
в изящна раковина,
до своя татко сгушено
във морската градина.

И сякаш два делфина
са детските обуща,
смирени от морфина
зелен на въздух душен.

- Не чуваш ли морето? -
попита пак момчето.
- Морето днес тъгува...

- Така май ти се струва.
Да си вървим - отвърна му бащата.
И хвърли раковината в тревата.