Лъчезар Селяшки

ПРОШКА

Разрязваш ябълка червена,
огряла зимния прозорец.
До тебе котката смирена
мълчи. Единствен Бог говори.

И зимни птици, безприютни,
в очите ти прелитат бързо.
И семки ронят се на скута -
узрели в тишината сълзи.

О, мамо, днес недей да плачеш!
Нима забрави? - днес е Прошка.
С павурче бяло и погача
да си простиме всичко лошо.

А ти си ни простила вече
детинските сръдни и грешки -
ранима, слаба, с беден речник -
опазила душа човешка.

Сега на теб да ти простиме,
че все ни бъркаш имената
и криеш в шепи семената
на ябълката - слънце зимно.