Не помня откога е мракът тука,
опил народа, който крепко спи,
и откога ни кръвопиец смука,
гнездото си сред нас коварно свил?
Народът мой от този сън се буди,
разпуква се най-светлата зора
и край на робски ад, и на заблуди
пред нов живот, изправен е светът.
Захвърлят се веригите най-тежки,
ковани от тиранина проклет.
Изтръгнати от сънища мъртвешки,
ще смъкнем ний фашистки страшен ред.
Ще смъкнем мъки от челата мрачни
и ще отдъхнат нашите тела.
Викът ни ще разтърси думи прашни,
да цъфне радост в градове, села...
Аз чувствам: робството си веч отива,
пред нас проблясва свята свобода
и нощ проклета булото си скрива
под напора на първата зора.
1.IX.1944 г.
Алиботуш
© Кръстьо Хаджииванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.12.2001, № 12 (25)
Други публикации:
Кръстьо Хаджииванов. Възкръснали песни. Благоевград, 1998.