ЗЮМБЮЛ
Не знам защо, но толкова обичам
едно-едничко цвете в пролетта
и винаги аз името му сричам
в най-праведния храм на любовта.
Щом зимата подгонена отлитва
с намръщените си последни дни,
листенца то подава и пониква
и синкаво започва да цъфти.
А може би затуй го аз обичам,
че то е пръв цъфтеж на пролетта
или защото спомена сърдечен
събужда в мойта ласкава душа.
© Кръстьо Хаджииванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 09.01.2002, № 1 (26)
Други публикации:
Кръстьо Хаджииванов. Възкръснали песни. Благоевград, 1998.