ЗИМНА НОЩ
Пустотата страшна и безбрежна
завладява тая зимна нощ.
Буря по полето вие снежна,
сякаш е овчарски пес - най-лош.
Сякаш там посяти спят селата
с бедността - другаря им незван.
Гушнали се те до планината,
дето свършва зимният саван.
Къщичките свои приютили
с топлинка и светлинка трептят.
Сняг корав мъглите са подяли
о, дано го скоро разтопят.
Пътникът самотен през полето
бърза към заспалото село,
а над него - грохнало небето
като птица с морното крило.
1946 г.
© Кръстьо Хаджииванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.12.2001, № 12 (25)
Други публикации:
Кръстьо Хаджииванов. Възкръснали песни. Благоевград, 1998.