ЕСЕННА ТЪГА
Защо така, дървета пожълтели,
се свеждате, отбрулвате листя,
и вие, беззащитно посърнели,
опечалени есенни цветя?
Защо така, надули перушина,
летите бавно, птички, на ята,
поели път към новата родина
отчаяни от родната страна?
Защо така вий, облаци, в небето
се носите над голата земя.
Без гръмове сте грохнали в полето -
и вам ли тегне есенна тъга?
Защо и ти привел си тъй главата,
завръщайки се, дрипав млад сеяч -
и теб ли тегне нещо на душата,
та крачиш бавно в падналия здрач?...
Навсякъде - в балкана и в горите,
в полето и в човешката душа -
тъй както са натегнали мъглите,
натегнала е есенна тъга.
1951 г.
с. Ласкарево
© Кръстьо Хаджииванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.12.2001, № 12 (25)
Други публикации:
Кръстьо Хаджииванов. Възкръснали песни. Благоевград, 1998.