ТАКАВА ТРЯБВА ДА Е СВОБОДАТА
Отиват си годините нелеки
във гробницата наша - вечността
и хората по своите пътеки
с различна скорост бързат към смъртта.
Във мрак живели, бял ден не видели,
те винаги са робските чада
и в нощите, за слънце закопнели,
сънуват истинската свобода.
Изгрява тя единствена и свята,
пред нея ти се кланяш, не пълзиш,
отпила е любов от небесата -
без робство, без палачи и сълзи.
Една единствена за всички твари
да бъде истинската майка тя,
за всички като пролетта да стори,
за да разцъфнат всичките цветя.
1947 г.
© Кръстьо Хаджииванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.12.2001, № 12 (25)
Други публикации:
Кръстьо Хаджииванов. Възкръснали песни. Благоевград, 1998.