СРАМНО Е
Кога над дъб красив, съборен,
от корена израсне дъб,
човек отива си доволен
със мисъл: силен е родът.
Но ако буря скърши върше,
фиданката е във беда,
разбирам, скоро тя ще свърши
и си отивам със тъга.
А някъде над храста крастав
расте, напира дъб. В захлас
в леса тържествен, многопластов
надавам аз ликуващ глас.
О, срам за оня дъб, от чийто корен
най-хилав храст се е родил.
И чудно радва се окото
да види храст - дъб извисил.
1948 г.
© Кръстьо Хаджииванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.12.2001, № 12 (25)
Други публикации:
Кръстьо Хаджииванов. Възкръснали песни. Благоевград, 1998.