ПОСЛЕДНА ПЕСЕН
Когато слънцето изгрява
и вятърът в листата зашуми,
тогава славеят запява
прощалната си песен през сълзи.
Разбира, че е сетна песен:
повява хлад във моята страна.
Пристига в нея жълта есен
и тя попарва вече младостта.
Във тая песен жалост има
по волността из Пирин планина.
Напомня, че ще дойде зима
със бялата, студена тишина.
1946 г.
© Кръстьо Хаджииванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.12.2001, № 12 (25)
Други публикации:
Кръстьо Хаджииванов. Възкръснали песни. Благоевград, 1998.