НЕЧУТА ПЕСЕН
В шумака млад на кичести дървета,
отгдето сещам пролетния лъх
и тих поток водите си премята,
там чудно пее славей с пълен дъх.
Но тая песен никой не я чува,
макар че тя е лъх на младостта.
Обидно е, певецът се бунтува
през ранните зори на пролетта.
Обидно е за много по земята,
певци за нов живот и ведрина,
за трелите - мечти на свободата,
понесли слънчевата светлина.
Приятел по съдба, не се бунтувай!
В сърцето ми се влива песента,
достатъчно е, че щастлив я чувам,
за да събуждам с нея аз света.
27.IX.1947 г.
© Кръстьо Хаджииванов
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.12.2001, № 12 (25)
Други публикации:
Кръстьо Хаджииванов. Възкръснали песни. Благоевград, 1998.