ЧАСТ ТРЕТА
Константин Димитров
ХИМН НА ИСТИНСКАТА СВОБОДА
* Истинската свобода е с нищо да не заместваме извора, от който блика нашето съществуване.
* Истинската свобода е като да вървиш по тънко въже, опънато над пропаст, като знаеш, че ще стигнеш благополучно до другия край.
* Истинската свобода е да се скриеш, когато се зададе буря, но да защитиш беззащитния от многочислен враг.
* Истинската свобода е като стръмен път, покрит с ръбести камъни: по него краката ни заякват, а ходилата ни загрубяват.
* Истинската свобода е да не сравняваш настоящето нито с миналото, нито с бъдещето.
* Истинската свобода е да събуждаш у другите копнежа за свобода.
* Истинската свобода е да не разчиташ само на себе си, за да понесеш страшните беди.
* Истинската свобода е съкровище, което ти е подарено завинаги.
* Истинската свобода е да се радваш само за малко на победите си и да скърбиш само за малко от пораженията си.
* Истинската свобода е да чуваш как гласът ти звучи хармонично, макар и различно от гласовете около теб.
* Истинската свобода е да знаеш, че можеш да довериш някому и най-страшните си тайни, без да се страхуваш, че можеш да го отблъснеш.
* Истинската свобода е като пълноводна река: нивите край нея са зелени, а хората плават по водите й на пълни със стока кораби.
* Истинската свобода е да благодариш, че имаш очи, за да плачеш, малко след като си плакал над оковите си.
* Истинската свобода е да не усещаш твоите окови при гледката на чуждите.
* Истинската свобода е да не се страхуваш, че смъртта може да те завари неподготвен и затова да живееш, сякаш смъртта не съществува.
* Истинската свобода е да си живееш мирно, като знаеш, че те охранява най-силният пазач на света.
* Истинската свобода е да не се страхуваш да имаш деца.
* Истинската свобода е да не се страхуваш от факта, че знанието изисква действие.
* Истинската свобода е да не се страхуваш да остарееш и затова никога да не пожелаеш да умреш без време.
* Истинската свобода е да знаеш, че всяко благоденствие е преходно и това да не те огорчава.
* Истинската свобода е да не преброяваш зърната в шепата си по време на сеитба.
* Истинската свобода е да не се чувстваш длъжен нито да кажеш нещо, нито да премълчиш.
* Истинската свобода е да чувстваш необходимостта да вършиш добро така, както да дишаш.
* Истинската свобода е да си изпълнен с благоговение, когато вдъхваш аромата на полето и съзерцаваш заснежените върхове на планината.
* Истинската свобода е да си се усмихваш лекичко на себе си.
* Истинската свобода е тихичко да си тананикаш нещо.
* Истинската свобода е да отметнеш косите от нечие разплакано лице.
* Истинската свобода е да следиш полета на орела, без да получиш световъртеж.
* Истинската свобода е като да хвърлиш паричка в дълбок вир и да гледаш как, потъвайки, хвърля златни отблясъци.
* Истинската свобода е да живееш с широко разперени ръце.
* Истинската свобода е да не стискаш пясъка, изтичащ между пръстите ти.
© Константин Димитров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.01.2002, № 1 (26)
Други публикации:
Константин Димитров. Обичан съм, значи съществувам. София,
2000.