ЧАСТ ТРЕТА

Константин Димитров

web

ДЕМОНИ

Те ни казват:

Заживей в щастливо примирение, инак ще се превърнеш в огорчен несретник.

Сам виждаш - силата е в нас, времето тече за нас, всички около теб вече помъдряха и отдавна живеят по нашему.

Децата ти - и те често идват при нас, а ти дори не се досещаш.

Съвсем сам си вече, остаряваш с всеки ден.

Приятелите ти, или те изоставиха, или ги няма вече.

Чакаме те.

Хайде, от упорството ти няма смисъл.

Ако не днес - утре ще паднеш. Нищо, ние сме търпеливи, можем да почакаме.

Ако пък искаш, можеш да се побунтуваш - бунтът е хубаво нещо и колкото по-яростно въстанеш срещу нас, толкова по-скоро ще почукаш на вратата ни и - хлипащ и объркан - ще ни молиш за закрила от себе си самия.

И не се заблуждавай - знаеш прекрасно, че ако поискаме, можем да те доведем до лудост. С едно подухване само можем да изпепелим и най-обичната ти мечта - така, че да завиеш обезумял от болка и омраза.

Те ни казват:

Ела при нас, заживей щастливо - на топло, при най-близките си. Ще те облечем в дълга дреха и ще ти дадем ново, почетно име. Имената, те също са наше владение. Дори не помисляй, че ще можеш да живееш още дълго без нашето име. Ще се умориш и скоро ще ни молиш на колене за името си и дори ръцете ни ще целуваш от благодарност...

 

Да, така нашепват те на изтерзаните ни от лутане души... Подмамват ги да приемат, уморени и хлипащи, упойващата чаша и да легнат в забвение извън сватбеното ложе, което Спасителят с любов ни е приготвил.

 

 

© Константин Димитров
=============================
© Електронно списание LiterNet, 10.01.2002, № 1 (26)

Други публикации:
Константин Димитров. Обичан съм, значи съществувам. София, 2000.