Константин Димитров - Есен (сезонно хайку)

ЕСЕН
(сезонно хайку)

* * *

пада лист -
и него понася реката
надолу

* * *

Идат дъждовете -
всеки забрави
разносвача на вода...

* * *

Ще ми се да ги върна -
есенните листи,
но кому?

***
безлунна нощ
в градината
тупва плод...

* * *

пада лист,
сетне друг -
редеят сенките във парка...

* * *

искрят иглички
по късно цъфналата роза -
октомврийско утро

* * *

градска есен -
от кестеновия салют
звънкат прозорците

* * *

ноември
носи се дъх нафталинен
от тежки балтони

* * *

в дъжда замлъкна
къщният часовник
безсъница

* * *

студ -
дрънчат по реверите на вехтошаря
ордени

* * *

октомврийски дъжд
прелива канавката
от мокра шума

* * *

разклаща момиче
есенното дъбче -
първи листопад

* * *

есенен изгрев -
пукат се на небцето ми
нарови зърна

* * *

подухва вятър -
стърже по асфалта
сухия лист

* * *

на брега отсреща -
двама непознати
под един чадър

* * *

Знам - с поглед
не ще спася листата.
И все пак.

* * *

Отърсват се
от листите дърветата...
Нелитнали.

* * *

излизам от гората -
стели се от плещите ми
пъстра пелерина.

* * *

падна лист -
между идващия автобус
и мен...