По
стъпалата на паметта си, в своя дом върни се!
Чуй как шета тъмнината,
как разумът плете
решетки денонощно,
но ти мини през тях -
през вратата на разкъсаните вени,
през пръстените шест
на същността си
прониквай в себе си!
Прониквай в себе си
и по-нататък -
стани свидетел
на голямото разсъмване!
О, нека запулсират
в засмоления ти мозък
древни регулации
и нека Любовта,
до вчера
срамната любов,
да се отприщи!
Ще осъмнеш с ново и прекрасно име,
но...
по стъпалата на паметта си
в своя дом върни се.