ПЪРВО
ПИСМО ДО СИНА МИ
                                           Пекин `90

web | Глинена птица

Дълго,
много дълго копахме
                 трапове за мъртвите истини.
Дълго и сръчно тъкахме,
възел по възел,
                          гнили повои за мислите.

А стихът денонощно се кискаше -
думите хапеха
                             мундщуците на езика,
на страха бутафорния писък
              с ритници нахълтваше
                             и за гърлото стискаше...
Тихо говоря, тежко мълча -
синджирът на съвестта ми дрънчи ли,
                                                          дрънчи.
Уморена си лягам,
                                   уморена се будя -
вяра ми липсва и нищо друго...

Сине мой,
                                    мое малко мъжле!
Люспа отронена,
                                    златна камбанка!
Ти си уют и прозорец отворен
в лабиринта на твоята майка.

© Ирина Войнова
© Донка Атанасова - художник
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.04.2002
Ирина Войнова. Глинена птица. Варна: LiterNet, 2002

Други публикации:
Ирина Войнова. Глинена птица. Бургас, 1998.