ЕЗДА
Рият
яростни копита -
хайде,
няма време!
Накъде? -
дори
не питам, -
без юзди, без стреме?...
И плющят секундите -
с коприва жулят по врата ми,
изкривени нокти впиват
пътищата стръмни.
Всеки храст - тояга,
всеки камък -
що за участ! -
аз гърба си им подлагам,
те главата ми улучват...
А когато се опомних -
на финала чак обаче -
уморен отдавна коня,
аз на своя гръб го влачех.
© Ирина Войнова
© Донка Атанасова - художник
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.04.2002
Ирина Войнова. Глинена птица. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Ирина Войнова. Глинена птица. Бургас, 1998.