БРЪНКА ОТ КРИСТАЛНАТА ВЕРИГА
Измислен,
този ден
живота ми наопаки обърна.
Измислих изгрева, насилил
едва проходилите ми очи
и дръзката поквара на надеждата,
изсмукала
с
най-тънички спринцовки
волята ми.
Измислих пладнето -
спасителна измислица за някаква реалност.
С измислени ръце
изваях глинената птица -
перушината, с която я обляках,
крилата пъстроцветни от хартия...
Ах,
помня нескопосния й полет -
пърхащия червей в локвата...
Измислих мазохизма,
с
който срязах червея
за червейчето в него -
да го размажа върху този ден,
да го завра в кафеза
на
излъсканото ежедневие,
да
го изтрия от Божията памет...
Невъзможно ми е...
Невъзможно!
Но шанса - милостта на Покровителите,
поне красива нощ да си измисля,
Луна, готова да целуне
златната пираня
в аквариума на душата ми.
© Ирина Войнова
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 10.04.2002
Ирина Войнова. Глинена птица. Варна: LiterNet, 2002
Други публикации:
Ирина Войнова. Глинена птица. Бургас, 1998.