ТУЛОН
Сред своя чуден следобяд, отдъхващ и вглъбен,
Тулон размива синка под дървесните си арки.
Освободен от грижите, нагледно подреден -
разказва своите улици, архитектурно ярки.
Позиращи и лачени сред тоя адски пек -
тъмнеят палми-ветрила с присъствия вълшебни.
И истинска находка е следата на човек,
в миг тротоара оживил с отсенките си дребни.
И аз разсеяно вървя... В синците на бистро
провиждат се раирано брадясали контета
в червена, здрачна светлина и в сатанински грос.
Вървя, разсеяно броя безбройните павета.
Стърчи камара каменна в припламващия зной -
вехтеещ храм, разсадник на растения нехайни.
И влизам като в пещера - и като призрак той
трепти аркаден и висок сред стъклописни тайни.
Но след минута, вкочанен от резкия му хлад,
изтичвам и се хвърлям в плен на слънчевия шемет.
И още пъстри точици в очите ми гъмжат -
невероятна светлина! И тръпки ме обземат!
Скривявам в стълба-уличка с открит, разголен бит
и като в наклонен килер се спущам към морето.
Надничам в тъмни входчета с домашен реквизит.
Препъва ме пробягващ плъх. Ах, царят на мазето!
И слизам - и трепти брокат... Море ли е това?
Или атлазния мираж на френски наивисти?
Дими картинен кораб сред пастелна синева
и гладките му цветове блестят пастелно чисти...
© Иван Теофилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2004
Иван Теофилов. Сън или надмощие. Варна: LiterNet, 2004