СТОЛ
Случайно сложен в центъра на двора
с лице към планината - засветлява
в трептенето на мрежестата сянка.
И аз след толкоз много време
съзрях във стола линията на седящ човек.
И аз след толкоз много време
помислих за човека, който е измислил
откровеността на формата за сядане.
(Сега, когато по-добре живота оценявам,
пропуснатите стойности все повече
ме поразяват...)
© Иван Теофилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2004
Иван Теофилов. Сън или надмощие. Варна: LiterNet, 2004