ПИРАМИДИТЕ
Зловещо заискрила синева над необят
от руси пясъци. Топлинен шок... И трескаво се взирам
в разпаления като клада въздух.
И всеки поглед разразява нов
въртоп искри в светлеещата бездна...
Ала ето,
ето ги най-сетне пирамидите на Гиза - ето тези
архитектурни планини: фиксирани видения
с пралегендарната си неподвижна мощ,
които стряскат със внезапността си
и шеметно у нас се разпростират.
Ето
и гробницата на Хеопс - чутовният "Ахтей Хуфу",
обезсърчил джуджешките ни погледи; нататък -
след дремещата канара на сфинкса с ритуалния
дублиран лик на бога на разсъмването Ра -
е пирамидата на Хафра; и накрая -
смаления от перспективата почти
до ученически триъгълник покой
на фараона Менхотеп.
Но преди всичко
е интермецото от дегизирани камили
с помпони и звънчета, дъхащи на пърша,
зловещо рикащи сред озверялото тържище
на бедуините. И на, с професионалното им "hop"
си вече полубедуин със реквизитна
чалма върху двугърбото животно -
готов за снимка... Една почти война
на призраци от разхвърчани галабии
е този панаир на нищетата!
Да бягаме
от "бойното поле" и с обновени чувства
да поздравим египетския колос...
Тунел с тотална, стикска тъмнина
и сатанински мигащи из нея
оскъдни лампи, с прокънтяло лоно
от викове и от бълбукащ тропот.
Кънтят многотеренно
стълби
коридори
ниши
стълби... в непроменената
бездушна геометрия, позната още
от авантюрите на Ал-Мамун...
Ала кънтим
от векове из безметежния й мрак...
Все туй ненадзиравано у нас НАНЯКЪДЕ!
Но как да спрем житейската си разпиляност,
витаеща из вътрешната бездна?
Как разединението да съединим?
Как да си върнем туй, което е изтекло,
когато никога не сме били
задоволени с трайност? Кой ще ни подскаже
мярката за отстояние?
Представям
си
каква трагедия била е тя за фараоните,
докато извоюват циклопичния обхват
на пещерното си безсмъртие,
но тук
я има
тази мярка, тук решително я има
тази МОЩ и ВЕЧНОСТ, за които претендират
единствено ектениите на Псалтира...
- Go ahead! - крещи разпененият гид.
Редицата туристи се разклаща.
И в изхода нахлува богът Ра...
© Иван Теофилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2004
Иван Теофилов. Сън или надмощие. Варна: LiterNet, 2004