НОЩНА УСМИВКА
Едва потрепва на деня кибритената клечка.
И циганският здрач в леса оформи свойта мечка!
Смален - стьменият ни двор е като храст в саксия.
Гълчи съседката - гласът й идва от фуния.
Акустиката на бита отдавна сякаш чака:
загони миши екове в капаните на мрака.
Прозяващият се съсед нощта оповестява.
Като египетско писмо светулка прелетява.
Светът е черен и голям в това безкрайно черно.
И черният просторен лай доказва, че е верно.
А древногръцкото небе от митове трепери.
Оптично разкроих за миг Венера в две Венери.
Усмивката ми се таи, но не остава в тайна -
В нощта попива и след миг е нощна и безкрайна...
© Иван Теофилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2004
Иван Теофилов. Сън или надмощие. Варна: LiterNet, 2004