ЛИСИЦА
Я, лисица! - В треперещия пъстър въздух,
в пътечката като ключе открехнала тревите -
пристъпва, като антена мести дишащата си муцуна
и трепета по трепетите умножава...
Я, с колко хиксове си служи!
Я, с колко неизвестни!
И бас държа, че само тя
загадката на пирамидите в Египет знае!
Че първа е изпробвала космическите дупки!
Че тя Бермудския триъгълник е съчинила!
Лисица! - Я!
И истинска! И бърза пак
в копривите с прежурящото слънце
към трепетните къщички на махалата...
И ей сега природата ще закрещи!
Безбройни непредвидени инстинкти
в предвидените стъпки
на лисицата ще проечат!
Природата... тъй съответна с нас,
стъписана в атракцията на лисица -
объркана, но винаги готова за лисица...
(Почина дядо. И няма кой
капан да и скрои...)
© Иван Теофилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2004
Иван Теофилов. Сън или надмощие. Варна: LiterNet, 2004