ЕКСПРЕС ПРЕЗ ДЕЛТАТА НА НИЛ
Разлята пъстра течност, проблясваща мистично -
това е Кайро, който пътува с нас в нощта.
Това е влакът, който ни кара артистично
да виждаме в нещата привидните неща.
Как изведнъж отеква възбудената памет!
Багдатският крадец ли се е промъкнал в мен?
Пак нещо ще открадне... Оставям да ме мами
хиляда и една нощ - до следващия ден...
И малка, огледална, отдръпната - луната
в златист мираж описва канали и лъки.
И в лумващи отсечки дарява ни реката
златарските витрини на древния Муски*.
Тълпи от черни палми минават в негатива
на някакъв нехайно забравен хоризонт.
Но Нил като прожектор пробива и открива
сияйната си делта с един пропускащ кон.
Отчетливо просветват летящите му форми,
в петното му игриво дори лъщят очи.
Изчезва... Друга местност се кани да оформи
ревнивото си чудо и в нас да зазвучи.
Две груби платноходки... пътуващи кулиси
в античните проспекти на сънната река.
Две чучела на мъртви Изиди, Озириси -
и както се рисуват, изтриват се така.
Свисти експресът... Даже чрез бързите квадрати
на светлите прозорци навън е отразен.
И Африка с незрими самуми и пасати
жестоко се усеща в купето - и във мен.
© Иван Теофилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 14.04.2004
Иван Теофилов. Сън или надмощие. Варна: LiterNet, 2004