РОДОПЧАНКИ

web | Българска поезия от 60-те г. на ХХ век

Те вървят в свойта бяла пътека,
наредени във строй по една,
и изглеждат по-светли и леки
в тъмносинята планина.

Стъпват тъй, сякаш ходят по жица,
със нетрепващи прави тела
и приличат на малки царици
в древношитите си облекла.

Преминават ребрата каменни
на извития мост и сега
аз отблизо ги виждам - пламнали
като мила внезапна дъга.

Вкупом спират и в хор се засмиват.
И пак тръгват във хор по една.
Подир малко запяват. И жива
става синята планина.

© Иван Теофилов
=============================
© Електронно издателство LiterNet, 05.10.2004
Българска поезия от 60-те години на XX век. Антология. Съст. Антоанета Алипиева. Варна: LiterNet, 2004

Други публикации:
Иван Теофилов. Небето и всички звезди. София, 1963.